Skip to content


ARMIN ONLY 2010 MIRAGE

Имало едно време…..

Всички хубави детски приказки започват с тази позната реплика и завършват с щастлив край. Така и в тази кратка история ще разкажа как ежедневието ми, от скучно, като на повечето хора в днешно време, се превърна в един страхотен купон и невероятно изживяване за мен. Работа, квартира и всичко традиционно и монотонно е и в моя живот. Нищо, с което да се похваля или оплача от живота, който имам. Както казват повечето хора такъв съм си го направил. Затова направих нещо различно, което промени представата ми за живот  едно кратко, но незабравимо пътуване до Холандия.

Нека все пак да започна малко по от далеч. Както повечето посетели на скромното ми музикално БЛОГЧЕ се разбира, че много се радвам и възхищавам на работата на ARMIN VAN BUUREN. От 2005 знам за неговото съществуване и определено не пропускам изданието на неговото радио шоу A STATE OF TRANCE. Така годините си минават, радвам се на живота с неговата музика покрай мен и всичко е чудесно. Имах идея да го видя на едно негово парти в близка страна, но така и не се получи организацията. В средата на тази година бях много щастлив, когато разбрах, че ще посети нашата мила малка страна  и разбира се веднага се сдобих с билет. Много щастлив и доволен видях моята любима музикална звезда на живо.  Накефих се на 100% и живота продължи. Избран за 4та поредна година за DJ номер 1 в света от списание DJ MAG, той сподели, че идването му в България е едно от най-големите събития за него през 2010 наравно с „Electric Daisy Carnival“ в Лос Анджелис (70 000 публика). Невероятен е просто. Толкова предистория….

Да се върна в настоящето и да кажа колко на шега си помислих, че мога да посетя Холандия и се пошегувах с мои приятели, че ще ходя на гости за партито (с малката надежда да дойдат с мен, че аз съм си притеснителен и сам в друга държава). Но разбира се все нещо не е както трябва и вместо 13 ноември бях разбрал 13 октомври. Всичко се обърка когато разбрах че точно тогава имат изпити и казаха няма как    Нормално това е моя късмет. Но от разговор на разговор и малко търсене се оказа, че греша за датата и всичко може да се нареди. След консулт разбрах, че мога да си позволя пътуването и все пак да спестя някое евро за там. Да не повярва човек как всичко се нареди!  Мойте прекрасни приятелки ме поканиха при тях даже и купиха билетите за концерта и то още преди да бяха свършили. Направо не е за вярване, всичко се нарежда и върви по вода. Организацията е супер и на 10.11.2010 г. тръгвам с голямо желание, едва дочаках датата и после какво?!  Сам, с багажа на летището в сряда сутрин (10.11.2010г.) с малко свито сърце, но пълен с адреналин, знаейки къде отивам. Слизам на летището в Дортмунд, няма проблем,  всичко спокойно се движеше. Намирам спирката на автобуса и го чакам, качвам се чак до гарата (с малък проблем, но незначителен за изпълнението на плана). Стигам гарата и започва едно чакане в кофти времето, което ме посрещна в Германия. Да се чуди човек това знак на съдбата ли е? Студено и вали – къде ли съм тръгнал и аз, се питам. Добре, че се сетих да питам на информация за разписанието на влаковете. Оказа се че са сменили единия коловоз в Утрехт, и плановете можеше да се объркат. Почаках няколко часа, хапнах, пих кола и хайде на влака. От там нататък всичко по мед и масло с пътуването чак до самата цел Ротердам в точния час на уреченото място. Брей, сериозен човек излязох, стигнах без проблем и без да разбирам много немски или холандски.

От там нататък какво да кажа, освен че всичко беше невероятно.  Даже и времето показа всички свои черти. Като пристигнах: студ, дъжд и много вятър, направо да ми се чуди човек какво правя там като в България е 20 градуса. Е, да, ама на две прекрасни момичета, мъж като мен може ли да откаже,  а и те се постараха да се чувствам много комфортно, за което няма да спирам да им благодаря. Разбира се, запознах се и с Кирил – страхотен човек. С две думи ми показаха българоското гостоприемство, само че в Холандия. И така, историята започна четвъртък вечер: парти мисля с 5 момичета и аз.  Как да се оплача, страхотно парти стана и много се забавлявахме,  мисля „Сорбоната“ се казваше заведението.  Ако не ми вярвате, хора, и снимка има. (Как да не се похваля, в такава страхотна компания бях).

Това беше вечерта, а рано в петък сутринта на влака и за Грьонинген (е рано, колко да е рано ама след забавна и приятна вечер навън да станеш в 7-8 часа си е направо рано). Та за Грьонинген….в прекрасен град ме заведоха. Направо възхитен от архитектурата и начина, по който изглежда това райско кътче и всичките хора с колелата там  КРАСОТА. (повярвайте ми МНОГО колела, а си мислех че в Ротердам са много). После малко забава и приятна компания до ранни зори. Запознах се с интересни хора: българи; видях красотата на нощния живот там и претъпканите барове и хора (не мога да кажа от каква националност, имаше всякакви) пиещи бира и разни други неща. След разходките и всичко хайде пак на влака наобратно и все още не сме лягали. Но всичко си беше страхотно.

Отново в Ротердам към 10 часа (след хиляди смени на влакове и автобуси, ремонт по линията, разбира се точно когато човек планува да дремне), направо в леглото да подремнем малко, все пак вечерта ще е дългоочакваното събитие. Събудихме се, нагласихме се, хапнахме и стигнахме за партито в близкия Утрехт тъкмо навреме. За самото парти какво да кажа само простичко ARMIN ONLY. Какво повече да се каже. Трябва да си там, да си фен (и не само)  за да разбереш защо живееш. Това, което изпълни душата и цялото ми тяло с думи не се описва. Дори думата „Щастие“ не знам,  малко ми се вижда. Такава еуфория, адреналин. За 9 – 10 часа парти не усетих умора или доспиване, нито за секунда. От сегашна гледна точка, даже се питам  дали наистина се случи или е било просто сън. Добре, че има снимки, иначе ще си помисля че съм луд. А  и не бях сам  , а толкова луди (или както ми казаха днес побъркан) на едно място трудно се събират(15 000). Какво да кажа: парти, лошо-няма,  а и с хубавата компания, която имах (4 невероятни момичета) съвсем. Изкарах си като на световно. Всичко на максимум и млъквам. Ако някъде прочетете, че нещо не е било наред на това парти, не вярвайте, хора. Това може да се чуе само от хора, които завиждат или просто света им е крив (т. е. българи, които знаят само да се оплакват и в най-хубавото ще намерят нещо лошо).

След това преживяване се прибрахме пак към 11:00, хайде пак в леглото, не че ми се спеше след толкова адреналин в кръвта и превъзбуда, но се пак трябва и да си почине човек. Сън, разходка, снимки из Ротердам, лекция в университета, обиколка  на магазините за някой подарък и да разгледам и така на 17.11.2010г. тръгнах по обратния път: влакове, самолети.

Малко весело стана във влака как на два пъти ме проверява гранична полиция, ама какво да намерят в мене освен доброто настроение, което имах от хубавите емоции и преживявания. Малкото закъснение на единия влак не обърка (почти) нищо и се прибрах благополучно и навреме в красивата ни България.

Да кажа на прекрасните си домакини и домакин колко много се забавлявах и колко приятно ми беше. Не исках да си тръгвам и наистина ми липсвате. Беше невероятно да бъда покрай вас и да се грижите така прекрасно за мен. Наистина, с вас се забавлявах с цялото си сърце и душа и съм ви много БЛАГОДАРЕН за гостоприемството и доброто отношение. БЛАГОДАРЯ.

Накратко, това беше едно мое преживяване на немислимото, несънуваното. Никога не съм си и мечтал, че ще мога да бъда на това събитие ARMIN ONLY. Но всичко е факт: бях там и видях, чух, изживях. Но не знам на кое да се радвам повече: на това, че гостувах на добри приятели или на това че бяха с мен и споделиха радостта ми от нашето присъствие на партито. Затова аз само се РАДВАМ, че всичко това ми/ни се случи.