Победителя е сам

Завърших поредната книга на Паулъ Коелю. Мога да кажа спокоино, че няма книга на българския пазар на автора, която да не съм прочел. Харесва ми страшно много начина, по които се изразява и пише и обичам да препрочитам книгите му и да откривам неща в тях, които ми помагат да преодолявам различни моменти в моя живот. Четейки творбите му и сливайки се с героите и техните размисли може да намериш интересни въпроси, които може да се запиташ сам себе си.

Първото ми мнение за “Победителят е сам” е малко страно. Първоначално докато я чятях се чудих защо автора е сменил подхода и начина на писане. Знаейки как се развиват всичките му книги тази няма много общи неща. Много наподобява трилър, крими роман. Става дума за убийства, ревност. Друга голяма разлика е, че самото действие и героите не са обикновени хора, в които човек не се заглежда. Сега се говори за Кан – града на киното, за висша мода, за модели, за богати и известни личности и техния начин на живот. Да обобщя, не ми хареса начина, по които започна книгата. Много обяснения за този начин на живот.

Все пак първото впечатление не е всичко за една книга. Със своята ловкост автора успява да плени мен, читателя, с детайлните си описания на всички бляскави неща, за живота в Кан и начина, по които богатите и известни личности възприемат и виждат нещата. Стараят се да се впишат в лъскавия живот, колкото и да не им харесва, но така да се каже връщане назад няма. Това е техния свят и знаят как да си го живеят. Бавно в съзнанието ми започна да се изгражда лъскавото и бляскавото в Кан. От друга страна вече бавно и постепено ставате част от живота и мислите на двата основни персонажа в книгата Игор и Ева. Разбирате за какво е цялата книга и около какво се върти интригата в романа. Невероятен подход.

В един момент започват убийства свършени с голяма ловкост и умение. Насочени към една единствена цел. Автора детайлно запознава с живота на героите и на хората, които ще бъдат убити. Красиво и завладяващо. Много противоположни мисли и се преплитат. Човек се пита много неща виждайки какво се случва. На мене постояно ми се въртеше в главата името на книгата, кой е победителя, защо е сам. Страно в книгата е как по свои невероятно красив начин успява да вмъкне два персонажа, които са обикновени момичета, които искат своето от живота. Едното има възможности, но предпочита да запази любовта над всичко. Другото момиче получава шанса на своя живот, но така и не разбира как един човек успява да разруши мечтата й и всичко за което е бленувала.

В крайна сметка главния герои намира своето прояснение в цялата случка и намира отговори на много свои въпроси. Намира смисъла в живота си и не позволява нещо или някои да застане на пътя му. Каква е целта? Струва ли си средствата? Кое е важно в живота? Дали любовта е най-важното? Дали човека за когото си мислиш, наистина е човека за теб? Как човек определя дали е намерил любовта на живота си? Какво сме готови да жертваме в името на този човек? Наистина ли може да се вярва на любовта? На човека до теб? На какво сме способни хората в името на любовта? в името на един по-добър свят?

Толкова много въпроси и толкова много отговори дава тази книга. Отговорите не е нужно да ви харесват и да ги вземем за наши отговори. Достатъчно е човек да се замисли за себе си и пак ще е доволен от това, което получава от тази книга.

Заслужава си човек да я прочете и да потърси отговорите на всички въпроси, които намери.

Аз лично ми хареса и както винаги книгате бе в ръцете ми в точния момент. Намирам отговори и си давам равносметка за неща от моя живот. И всичкото разочарование, които съм изпитвал от моите чувства и хората към, които са били насочени. Какво бях готов да дам, за хора които не оценяват мен и моите чувства. За момента след като прочетох и тази книга на Паулу Коелю мога да кажа-  любовта е лъжовна и е невъзможно да вярваш, че освен интерес, човека до тебе иска да е с теб заради нещо друго. Вярвам в истинската любов и че ще я намеря, но дори и да я намеря ще ми е трудно да я оценя след всички разочарования в живота ми.

Прочетет книгита, няма да съжалявате. Ще споделям някои интересни мисли от нея, които ми направиха впечатление.

Приятно четене.

p. s. Моля хората разбиращи от изразяване и правопис да не ми се сърдят. Споделям неща, които мисля и както мога. Исками се да може да пиша и да се изразявам по-добре, но за момента това са ми възможностите. И все пак, кои определя нормите Важно е да се разбираме помежду си.